Крепост Церово

с. Церово

Церово, наричана още Градището е антична, късноантична и средновековна крепост, която се намира на възвишение, на 2,37 км югозападно по права линия от центъра на село Церово и на 0,37 км северно по права линия от махала Долно Церово. Крепостта е изградена върху две тераси на скалист рид, надвнесен над левия бряг на река Струма. Крепостните стени заграждат площ от 23 000 м² - това е дна от най-големите планински крепости в България и явно неслучайно е наречена градище.

Трите строителни периода на крепостта личат съвсем ясно. Дебела 1,7 м, най-ранната стена е изградена  от последователни  редове тухли с пояси от ломен местен  камък. Спойката е от хоросан, смесен със счукани тухли. Една от разкритите кули, намираща се в западния край на крепостта също е от този период. Размерите ѝ са 6,4 х 5,2 м, с дебелина на стената 1 м. До източния ѝ ъгъл е открито малко съкровище, съставено от 30 римски бронзови монети от времето на императорите Констанс, Констанции II, Юлиан, Валенс, Валентиан и Грациан.

Вторият период на крепостта проличава със зидария от пояси от по три реда тухли и местен ломен камък със спойка от бял здрав хоросан. Около тази стена са открити монети от времето на Юстин I и Юстиниан I. Монети от по-късни периоди не са открити.

Третият строителен период , представен в крепостта Церово се характеризира с укрепителна стена, застъпваща по-старите стени и разширяваща се навътре в заградена площ. Тя е изградена само от ломени камъни, споени с бял хоросан със силен примес на пясък и едър чакъл. Тези данни определят датировката му – VIII – IX век /Първа българска държава/. Този зид има няколко поправки и кърпежи от още по-късно време.

Археологическите проучвания в крепостта Церово показват, че тя е построена в началото на III век. По това време Рила и поречието на Струма се намират дълбоко във вътрешността на Римската империя. Знае се, че първите готски нашествия в земите на империята започват точно в началото на III век. Готите нахлуват и далеч на юг в Тракия. Римската империя предприема усилено строителство на крепости в днешните български земи, за да спре това готско нашествие. Церово е част от тази амбициозна военна строителна програма, целяща да подсигури защитата на населението и да запази целостта на империята.

Крепостта Церово съвсем успешно е изпълнявала отбранителното си предназначение в продължение на почти два века. През 378 г. обаче, когато готите нанасят поражение на римските войски край Одрин, в продължение на две години те стават господари на Балканския полуостров. Около 380 г. готите превземат и крепостта Церово, но Рим успява да възстанови отново властта си над тези земи. Следващото отнемане на крепостта от пределите на Империята е в края на VI век, когато Церово е превзета от славяните и те са се настанили завинаги в тези земи. След включването на Рила и средното приречие на Струма в границите на България през 812 г. българите след като укрепват стената, настаняват тук силен воене гарнизон. Постепенно селището се разраства и придобива градски функции.

По следите от пожарите през X век личи, че обитателите на градището Церово са оказали яростна съпротива на византийските нашественици, водени от Василий II. А в Рилската грамота на Иван Шишман се споменава, че след въстанието на Асеневци и възстановяването на българската държава през 1185 г. е възстановена и крепостта Церово. След това за живота в крепостта липсват данни, но се знае, че в края на XIV век, тези земи са били част от владенията на българския феодал деспот Деян, укрепен в Кюстендил. Той става васал на турците и по този начин запазва за известно време живота на подвластното му население и своите владения. След неговата смърт обаче жителите на крепостта са били принудени да напуснат укрепеното селище  и да се заселят в открито поселение, запазвайки името ѝ – това е днешното с. Церово.