Кипиловско кале

Хърсовград

Кипиловското кале е тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост, която се намира на вр. Хисарлъка, на 3 км югоизточно от с. Кипилово и 24 км западно от гр. Котел. Братя Шкорпил имат теория, че именно тук се е намирала античната крепост „Кирпилон пелон”, откъдето вероятно произхожда и името на селото. Останките на още две крепости са запазени в района – Калюва и Кичикларското кале.

Цялото пространство на крепостта в момента е обрасло с храсти и дървета. Формата ѝ е неправилна трапецовидна с широка основа към югоизток. Дълга е 181 м, с максимална ширина 59 м и заема площ от около 8 дка.

Крепостният зид следва ръба на стръмните и скални склонове на Хисарлъшкото възвишение. Запазени са 12 контрафорси по крепостната стена. Самите стени се състоят от смесена зидария и на места достигат до 8-10 м височина. Крепостната стена е построена от ломени камъни, някои от които дялани, споени с твърд червен хоросан, с редове тухли между тях. Поясите са от четири реда тухли. Стените на крепостта са широки от 1,4 до 3,05 м (при южния отбранителен сектор). Три от входовете на крепостта са запазени, а в източната ѝ част се намира 12-метров водоснабдителен кладенец. Археологическите разкопки доказват, че крепостта е съградена през V-VI век от византийците, като целта ѝ е била да защити имперските земи от нахлуващите от север варварски племена и е успяла да просъществува през IX-XIV век. Мястото, на което е изградена крепостта , изсичанията в скалите както и скалните ниши говорят за тракийско присъствие на мястото преди всички други.

Градежът на крепостта  е от типа opus mixtum – каменен на хоросанова спойка с редуващи се тухлени пояси – устойчив на стенобойни машини и при слягане на терена.Главната врата е от типа порта, чийто втори етаж служи и като кула. Тя е съставена от две врати, които се намират в югоизточната част на кулата. Външната врата е разположена под ъгъл  спрямо пътя и вътрешната порта. Двуредова тухлена арка всъщност представлява самата вътрешна врата. Формата на тази привратна кула – порта е трапецовидна. Крепостта има множество потерни – малки входове в крепостните стени, точно 11 на брой, от които две са оцелели през годините. И потерните и крепостните стени са били изграждани на труднодостъпни места.

Част от кулите на крепостта също са запазени. В Кипиловската цитадела е имало общо пет кули, разположени по ъглите и по фронта на зида. Те са вътрешни и външни и са с многостенна форма. Най-важна по значение е била северозападната портална кула.

Kрепостта не е била плътно застроена. В северозападната част има най-много постройки включително и едно правоъгълно помещение с дебели стени, което е разположено успоредно на северната крепостна стена. Този коридор се е използвал за маневриране на бранниците. Постройката е изпълнявала функциите на караулно помещение и се е използвало за „цитадела”  при случаите на последна защита.

Руините на древен култов център са открити заедно с останките на крепостните съоръжения. Предполага се, че откритите развалини са от раннохристиянска църква. В цитаделата са открити две златни монети с ликовете на император Константин и неговата майка Елена. Това дава основание на специалистите да смятат, че населението тук е било християнизирано. Когато император Константин I Велики премества столицата в Константинопол започват и постоянните варварски нападения. Естествената защита на новата столица – Стара планина успява да спре голяма част от варварските набези. Това се случва благодарение на разположените от двете страни на Балката крепости. Тяхното възникване се случва отначало като военни лагери. Такива са крепостните съоръжения при селата Беброво, Костел и Кипилово. Всички тези крепости са изиграли основна роля в отбраната на Константинопол. След време тази крепости отново са притежавали стратегическа защитна функция, но този път в границите на Бългрската държава. Кипиловската крепост е защитен пост към Търновския път, а също и непряко е отбранявала северния подход към прохода „Железни врата”, преминаващ западно от нея.

В момента достъпът до тази устояла на вековете твърдина не е особено улеснен. На финалният етап се преминава през шубраци, къпинаци и драки, а пътя до там е черен. В друга държава целият път до това забележително място би бил удобен и маркиран, а крепостта би била проучена, реставрирана и експонирана като се използва и реалната възможност да се печели от това, но нашата крепост се намира тук - в нашата действителност - България.

Част от снимките към статията са свалени от http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/08/blog-post_2.html

http://www.bulgariancastles.com/bg/node/837