Крепостта Состра

Древноримската крепост Состра се намира на 12 км от град Троян, посока север, в територията на село Ломец. Двадесет и осем километра делят крепостта разположена в долината на река Осъм от град Ловеч. Состра се намира на стратегическа позиция, тъй като в близост до нея е минавал римския път от Данубиос (р. Дунав) към Филиполполис (дн. Пловдив). Крепостта се споменава в Пойтингеровата карта от VIII век.

Состра е построена по нареждане на император Антоний Пий около 147 г. През 249 г. крайпътният комплекс  и прилежащото му селище, са разрушени при готски нападения. Не е ясно точно кога Состра е възстановена, но през 254 г. император Галиен изпраща тук Втора кохорта (на възвращенците). Военните издигат нова крепостна стена – т.нар. Източна стена. Тя се изгражда тридесет години и е висока 10 метра. Части от нея са запазени и днес. Освен самия рисмки кастел, на територията на Состра има и занаятчийски квартал и цивилно селище чието име е Викус. Крепостта е с формата на ромб и заема площ  от 130 на 130 метра. Запазените стени и колони са в очудващо добро състояние, което най-вероятно се дължи на здравината на стандартния римски хоросан, наречен римски цимент, чиито съставки не са напълно известни и днес, както и на местния камък. За тукашното тракийско население добиването на камък е било основен поминък.

При разкопките на Состра са открити около 30 сребърни тетрадрахми, сечени на остров Тасос и бронзова маска, както и много предмети от бита, антични съдове и накити.

Готите отново разрушават Состра през 378 г. След тези разрушения започва изграждането на християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а през V век, след като крепостта се заселва от цивилно население, тя окончателно губи военният си характер.

За последен път Состра е разрушена в края на V век от хуните. Нейното съществуване е прекратено и чак през XIX век на същото място е издигнат малък крайпътен хан, който се е наричал „Ломешки ханчета”.

През 1979 г., под ръководството на Георги Китов, Петър Теодосиев, Павел Павлов и Тотю Тотевски се извършват първите организирани разкопки около крепостта. Проучванията на територията на укрепения лагер продължават през 1990 г. След сериозните щети нанесени от иманяри през 2000 – 2001 г. във вътрешността на римския кастел, се извършват нови консервационни дейности през 2002 г. под ръководството на ст.н.с. д-р Сергей Торбатов и н.с. д-р Иван Христов

След това се извършват системни археологически разкопки през периода 2003 – 2006 г. През 2004 г. подлежи на консервация раннохристиянската базилика „Свети Георги”. През 2005 г. се извършва консервация, но и реставрация на източната порта и фланкиращите кули по проект на проф. Стефан Бояджиев. Година по-късно тече консервация на южната порта и прилежащите ѝ съоръжения по проект на проф. Валентин Тодоров. В периода 2006 – 2007 г. е извършена консервация на източната крепостна стена, реставрация на главната източна порта, консервация на римски мавзолей, както и изграждането на параклис в м. „Свети Георги”.

Консервационните дейности по обекта продължават през всеки археологически сезон, но ние питаме защо всички средства не се дават за археология, а парите предоставени от община Троян, Ротари клуб и НИМ се употребяват и за изграждането на нелепо стоящи порти от странен материал и любимите глинени клинкерни плочици, които явно са били много известни пред древността, та присъстват на всеки новоиздигнат т.нар. атракцион. Посетителите както на Состра, така и на други ценни културно-исторически обекти у нас, не са наивни хора – те нямат нужда от бутафория, и не им трябват нови кули от  итонг, за да имат национално самосъзнание. Но щом е намесен и господин Божидар Димитров трябва да сме сигурни, че ще се гради. А кой има нужда от това изграждане – оставяме да прецените сами?! Община Троян вероятно ще състави и цялостен проект за реставрация на обекта, за да успее да спечели европейски средства: „Защото без проект, който е одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерството на културата, ние не можем да вземем дори евроцент от Европейския съюз”, казва доц. Иван Христов, който ръководи проучванията на античния комплекс през последните години. Лошото е обаче, че дори и да ги има тези средства, само малка част от тях ще отидат за истинска археология, а повечето ще бъдат използвани за бутафория, както вече се случи на много други обекти в България.

http://troyanpress.com/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8%D1%85%D0%B0/